Add parallel Print Page Options

17 (A)И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.

18 Излизам на полето, – и ето, убити с меч; влизам в града, – и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.

19 (B)Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир – и няма нищо добро; чакаме време за изцеление – и ето, ужаси.

Read full chapter