Add parallel Print Page Options

Бог ни говори чрез своя Син

В миналото много пъти и по различни начини Бог говори на прадедите ни чрез пророците. Но през тези последни дни той говори на нас чрез своя Син, когото определи да бъде наследник на всичко и чрез когото сътвори вселената. Синът е сиянието на неговата слава [a] и точното отражение на неговата същност. Той крепи всичко чрез могъщото си слово. След като жертва себе си, за да очисти хората от греховете им, той седна от дясната страна на Величието във висините. Бог го направи да превъзхожда ангелите, също както и името, което наследи, превъзхожда тяхното.

Защото нима има ангел, на когото Бог някога е казвал:

„Ти си моят Син.
    Днес аз станах твой Баща“? [b]

Или пък е казвал:

„Аз ще му бъда Баща,
    а той ще ми бъде Син“? [c]

Когато представя на света своя първороден Син, Бог казва:

„Всички Божии ангели да му се поклонят.“ [d] [e]

За ангелите той казва:

„Във ветрове [f] превръща ангелите си
    и в огнени пламъци – служителите си.“ [g]

Докато за Сина си казва:

„Престолът ти, о Боже, ще е вечен.
Със справедливост ще управляваш царството си.
Ти винаги си обичал правдата и си мразил неправдата.
    Затова Бог, твоят Бог, те е помазал с по-голяма радост,
    отколкото онези, които са с теб.“ [h]

10 Бог казва още:

„В началото ти положи основите на земята, Господи,
    небесата са дело на твоите ръце.
11 Те ще изчезнат, но ти ще останеш.
    Ще овехтеят като всяка дреха.
12 Ще ги сгънеш като наметало
    и също както става с дрехите, те ще се променят.
Но ти оставаш същия и твоите години нямат край.“ [i]

13 Нима има ангел, на когото Бог някога е казвал:

„Седни от дясната ми страна,
    докато подчиня твоите врагове на властта ти [j]“? [k]

14 Нали всички ангели са духове, които служат на Бога и са изпратени да помагат на онези, които ще наследят спасение?

Footnotes

  1. Евреи 1:3 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
  2. Евреи 1:5 Псалм 2:7
  3. Евреи 1:5 II Царства 7:14
  4. Евреи 1:6 „Всички … поклонят“ Цитат от Септуагинта (гръцкия превод на Стария Завет) и част от ръкописа на книгата, намиращ се сред свитъците, открити край Мъртво море.
  5. Евреи 1:6 Второзаконие 32:43
  6. Евреи 1:7 ветрове Гръцката дума означава също „духове“.
  7. Евреи 1:7 Псалм 104:4
  8. Евреи 1:9 Псалм 45:6-7
  9. Евреи 1:12 Псалм 102:25-27
  10. Евреи 1:13 докато … властта ти Букв.: „докато направя враговете ти столче за краката ти“.
  11. Евреи 1:13 Псалм 110:1