Деяния 23

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

23 Павел внимателно огледа членовете на Синедриона и каза: „Братя, до този ден съм живял с чиста съвест пред Бога.“ ² Първосвещеникът Анания нареди на хората, стоящи до Павел, да го ударят през устата. ³ Тогава Павел каза на Анания: „Теб Бог ще удари, стено варосана! ^[a] Затова ли стоиш там – да ме съдиш според закона, а да заповядваш да ме удрят против закона?“

⁴ Хората край Павел казаха: „Как се осмеляваш да обиждаш Божия първосвещеник!“

⁵ Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!» ^[b]“

⁶ Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, ^[c] а другата – фарисеи. ^[d] Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“

⁷ При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи. ⁸ (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.) ⁹ Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“

¹⁰ Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.

¹¹ През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“

Заговорът на юдеите да убият Павел

¹² На сутринта юдеите се наговориха и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел. ¹³ Заговорниците бяха повече от четиридесет. ¹⁴ Те отидоха при главните свещеници и старейшините и им казаха: „Обвързали сме се с клетва да не ядем нищо, докато не убием Павел. ¹⁵ Затова искаме вие и целият Синедрион ^[e] да помолите хилядника ^[f] да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“

¹⁶ Обаче племенникът на Павел чу за устроената засада и отиде в казармите, влезе при Павел и му разказа всичко. ¹⁷ Павел повика един от стотниците ^[g] и му каза: „Заведи този младеж при хилядника, понеже има нещо да му каже.“ ¹⁸ Стотникът отведе младежа при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж тук, защото имал да ти казва нещо.“

¹⁹ Като го хвана за ръка, хилядникът го отведе настрана и го попита: „Какво имаш да ми казваш?“

²⁰ Младежът отвърна: „Юдеите са се наговорили да те помолят да доведеш утре Павел в Синедриона под предлог, че искат да го разпитат по-подробно. ²¹ Но не им вярвай, защото над четиридесет души ще чакат Павел в засада, за да го убият. Те са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. Готови са и само чакат съгласието ти.“

²² Хилядникът отпрати младежа, като му заповяда: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“

Павел е изпратен в Кесария

²³ После повика двама от стотниците ^[h] си и им каза: „Да се приготвят за тръгване двеста пехотинци, седемдесет конника и двеста копиеносци. В девет часа вечерта да са готови да тръгнат за Кесария. ²⁴ Осигурете коне и за Павел, за да го отведете жив и здрав при управителя Феликс.“ ²⁵ Той написа писмо, в което се казваше:

²⁶ „От Клавдий ЛисийДо Негово Превъзходителство Управителя Феликс:

Позрави!

²⁷ Юдеите бяха заловили този човек и се готвеха да го убият, но аз отидох с войниците си и го спасих, понеже научих, че е римски гражданин. ²⁸ Тъй като исках да разбера причината, поради която го обвиняват, го отведох пред Синедриона ^[i] им. ²⁹ Открих, че го обвиняват относно спорове върху техния закон, но срещу него няма обвинения, които да заслужават смъртно наказание или затвор. ³⁰ И понеже ми съобщиха, че срещу него има заговор, веднага го изпратих при теб и наредих на обвинителите му да изложат пред теб обвиненията си против него.“

³¹ Войниците изпълниха заповедта: взеха Павел и в онази нощ го отведоха в Антипатрида. ³² На другия ден конниците продължиха с него, а войниците се върнаха в казармите. ³³ Когато конниците пристигнаха в Кесария, те връчиха писмото на управителя и му предадоха Павел. ³⁴ Той прочете писмото и запита Павел: „От коя провинция си?“ Като научи, че е от Киликия, ³⁵ той каза: „Ще те изслушам, когато обвинителите ти пристигнат“ и заповяда да държат Павел под стража в двореца, построен от Ирод. ^[j]