Add parallel Print Page Options

На прозореца седеше младеж на име Евтих, който полека-лека се унасяше в сън, докато Павел продължаваше да говори, и когато сънят го надви, той се наклони и падна на земята от третия етаж. Когато отидоха да го вдигнат, беше мъртъв. 10 Павел слезе, хвърли се върху него и като го прегърна, каза: „Не се безпокойте, животът още не го е напуснал.“ 11 След това се качи пак, разчупи хляба и яде. Той им говори още дълго време, чак до зори, и след това замина.

Read full chapter