Деяния 13

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Служението на Варнава и Савел

13 В църквата ^[a] в Антиохия имаше няколко пророка и учителя – Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, ^[b] и Савел. ² Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“

³ След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си ^[c] върху Варнава и Савел и ги изпратиха.

Варнава и Савел в Кипър

⁴ И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. ⁵ Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите ^[d] на юдеите, а Йоан им помагаше.

⁶ Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус. ⁷ Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. ⁸ Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата. ⁹ Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима, ¹⁰ каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? ¹¹ Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“

В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка. ¹² Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.

Павел и Варнава отиват в Антиохия

¹³ Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия – град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим. ¹⁴ От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.

В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата ^[e] и седнаха там. ¹⁵ След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“

¹⁶ Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте! ¹⁷ Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам. ¹⁸ Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях. ¹⁹ Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ. ²⁰ Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.

После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил. ^{[f] 21} След това поискаха цар и Бог им даде Саул – син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години. ²² След като отстрани Саул, Бог издигна Давид ^[g] за техен цар и каза за него: «Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.»

²³ А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал. ²⁴ Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят ^[h] в знак, че искат да се покаят. ^{[i] 25} Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: «За кого ме мислите? Аз не съм Месията, ^[j] но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.»

²⁶ На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение. ²⁷ Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота. ²⁸ И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат ^[k] той да бъде убит. ²⁹ И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха. ³⁰ Но Бог го възкреси от мъртвите ³¹ и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.

³² Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни, ³³ той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:

³⁴ За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:

³⁵ Така и на друго място той казва:

³⁶ Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба. ³⁷ Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба. ^38-39 Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи. ⁴⁰ Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:

⁴² Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща. ⁴³ След събранието много юдеи и прозелити, ^[p] които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.

⁴⁴ На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа. ⁴⁵ Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него. ⁴⁶ Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците. ^{[q] 47} Защото ето какво ни заповяда Господ:

⁴⁸ Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.

⁴⁹ Така Божието слово се разпространи из цялата околност. ⁵⁰ Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта. ⁵¹ Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си ^[s] против тях и отидоха в Икония. ⁵² А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.