Деяния 8
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Савел преследва вярващите
8 Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата [a] в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.
2 Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже. 3 Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора. 4 Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.
Филип проповядва в Самария
5 Филип [b] отиде в Самария и там проповядваше за Месията. [c] 6 Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше. 7 В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани. 8 Голяма радост настъпи в този град.
9 Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик. 10 Всички го слушаха – от най-скромния до най-високопоставения – и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“ 11 Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха. [d] 13 Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.
14 Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан. 15 Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух, 16 тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях – те се бяха кръстили само в името на Господ Исус. 17 Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си [e] върху тях и те получаваха Святия Дух.
18 Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари 19 и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“
20 Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар! 21 Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога! 22 Така че покай [f] се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли. 23 Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“
24 Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“
25 След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.
Филип поучава един етиопец
26 Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“
27 Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец – евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим 28 и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
29 Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“ 30 Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
31 „Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ – отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него. 32 Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:
„Отведен бе, както водят овца в кланицата.
И както агнето е безмълвно пред този, който го стриже,
така и той дума не пророни.
33 Унизиха го и му отказаха
справедливост.
Кой ли някога ще разкаже
за потомците му?
Защото животът му на земята
свърши.“ [g]
34 Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът – за себе си или за някой друг?“ 35 Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.
36 По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя [h]?“ 37 [i] 38 И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти. 39 След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.
Footnotes
- Деяния 8:1 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
- Деяния 8:5 Филип Не апостол Филип. Още в стих 26.
- Деяния 8:5 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник. Името на тази титла произлиза от церемония, при която даден човек (особено пророк, свещеник или цар) се назначава на висок пост и се помазва с миро в знак, че е избран от Бога за специално служение. Еврейската дума се употребява като титла на старозаветни царе и на Онзи, когото Бог ще изпрати като пророк, свещеник и цар, за да възстанови добрите взаимоотношения между него и хората.
- Деяния 8:12 + кръщавам Гръцка дума, която означава „потапям или погребвам някого или нещо във вода за кратко време“.
- Деяния 8:17 + полагам ръце Полагането на ръце се използва за излекуване, за предаване на духовна дарба, за назначаване в служение или просто за благославяне.
- Деяния 8:22 + покаяние Гръцка дума, която изразява радикална промяна на човешкия мироглед. Това включва критично осмисляне на миналото и решителна смяна на посоката за в бъдеще.
- Деяния 8:33 Исая 53:7-8
- Деяния 8:36 + кръщавам Гръцка дума, която означава „потапям или погребвам някого или нещо във вода за кратко време“.
- Деяния 8:37 Някои по-късни ръкописи добавят: „Филип отговори: «Ако вярваш от цялото си сърце, можеш да се кръстиш.» Служителят каза: «Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.»“
Деяния 8
1940 Bulgarian Bible
8 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.
2 И <някои> благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
3 А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше.
7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,
8 тъй щото настана голяма радост в оня град.
9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария.
10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.
11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.
24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.
26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим <през> пустинята за Газа.
27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше <поставен> над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;
33 В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
34 И скопецът продума и рече на Филипа: <Кажи ми>, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com