Анания и Сапфира

5 Един човек на име Анания и жена му Сапфира продадоха част от имота си ² и Анания със знанието на жена си задържа част от прихода, а останалото донесе и сложи в краката на апостолите.

³ Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята? ⁴ Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

⁵ Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха. ⁶ Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

⁷ След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило. ⁸ Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“

„Да, за толкова я продадохме“ – отговори тя.

⁹ Тогава Петър й каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“ ¹⁰ В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа й. ¹¹ Тогава цялата църква ^[a] и тези, които чуха това, много се изплашиха.

Божии знамения

¹² Апостолите извършиха много знамения и чудеса сред хората. Всички се събираха в Соломоновия портал, ^[b] обединени от общата цел. ¹³ Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. ¹⁴ Все повече хора – и мъже, и жени – вярваха в Господа и бяха прибавяни към редиците на вярващите. ¹⁵ Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните. ¹⁶ В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.

Юдейските водачи се опитват да спрат апостолите

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите ^[c]), се изпълниха със завист. ¹⁸ Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора. ¹⁹ Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза: ²⁰ „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“ ²¹ Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.

Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона ^[d] и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите. ²² Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите: ²³ „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“ ²⁴ При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това. ²⁵ Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“ ²⁶ Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

²⁷ Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва: ²⁸ „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“

²⁹ Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората. ³⁰ Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст. ³¹ Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят ^[e] и Бог да прости греховете им. ³² Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“

³³ Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият. ³⁴ Но тогава един от фарисеите ^[f] в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън. ³⁵ После каза на съвета: „Израелтяни, внимавайте какво ще правите с тези хора! ³⁶ Помните ли как преди време се появи Тевда, който твърдеше, че е велик? Около него веднага се събраха четиристотин последователи, но когато го убиха, всички се разпръснаха и цялото нещо пропадна. ³⁷ После, по времето на преброяването, се появи галилеецът Юда и увлече доста хора след себе си. Но той също беше убит и всичките му последователи се разпиляха. ³⁸ Затова сега ви казвам – стойте настрана от тези хора и ги оставете на мира, защото ако този замисъл или това дело идва от човек, то ще се провали; ³⁹ но ако идва от Бога, няма да можете да ги унищожите и дори е възможно да се окаже, че се борите против Бога.“

Те послушаха съвета му ⁴⁰ и извикаха апостолите. Заповядаха да ги набият с камшици, след това им забраниха да говорят повече за Исус и ги пуснаха. ⁴¹ Апостолите излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус. ⁴² Всеки ден в храма и от къща на къща те не спираха да поучават и проповядват Благата вест, че Исус е Месията. ^[g]