Деяния 23
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
23 Павел внимателно огледа членовете на Синедриона и каза: „Братя, до този ден съм живял с чиста съвест пред Бога.“ 2 Първосвещеникът Анания нареди на хората, стоящи до Павел, да го ударят през устата. 3 Тогава Павел каза на Анания: „Теб Бог ще удари, стено варосана! [a] Затова ли стоиш там – да ме съдиш според закона, а да заповядваш да ме удрят против закона?“
4 Хората край Павел казаха: „Как се осмеляваш да обиждаш Божия първосвещеник!“
5 Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!» [b]“
6 Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, [c] а другата – фарисеи. [d] Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“
7 При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи. 8 (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.) 9 Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“
10 Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.
11 През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“
Заговорът на юдеите да убият Павел
12 На сутринта юдеите се наговориха и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел. 13 Заговорниците бяха повече от четиридесет. 14 Те отидоха при главните свещеници и старейшините и им казаха: „Обвързали сме се с клетва да не ядем нищо, докато не убием Павел. 15 Затова искаме вие и целият Синедрион [e] да помолите хилядника [f] да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“
16 Обаче племенникът на Павел чу за устроената засада и отиде в казармите, влезе при Павел и му разказа всичко. 17 Павел повика един от стотниците [g] и му каза: „Заведи този младеж при хилядника, понеже има нещо да му каже.“ 18 Стотникът отведе младежа при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж тук, защото имал да ти казва нещо.“
19 Като го хвана за ръка, хилядникът го отведе настрана и го попита: „Какво имаш да ми казваш?“
20 Младежът отвърна: „Юдеите са се наговорили да те помолят да доведеш утре Павел в Синедриона под предлог, че искат да го разпитат по-подробно. 21 Но не им вярвай, защото над четиридесет души ще чакат Павел в засада, за да го убият. Те са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. Готови са и само чакат съгласието ти.“
22 Хилядникът отпрати младежа, като му заповяда: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
Павел е изпратен в Кесария
23 После повика двама от стотниците [h] си и им каза: „Да се приготвят за тръгване двеста пехотинци, седемдесет конника и двеста копиеносци. В девет часа вечерта да са готови да тръгнат за Кесария. 24 Осигурете коне и за Павел, за да го отведете жив и здрав при управителя Феликс.“ 25 Той написа писмо, в което се казваше:
26 „От Клавдий ЛисийДо Негово Превъзходителство Управителя Феликс:
Позрави!
27 Юдеите бяха заловили този човек и се готвеха да го убият, но аз отидох с войниците си и го спасих, понеже научих, че е римски гражданин. 28 Тъй като исках да разбера причината, поради която го обвиняват, го отведох пред Синедриона [i] им. 29 Открих, че го обвиняват относно спорове върху техния закон, но срещу него няма обвинения, които да заслужават смъртно наказание или затвор. 30 И понеже ми съобщиха, че срещу него има заговор, веднага го изпратих при теб и наредих на обвинителите му да изложат пред теб обвиненията си против него.“
31 Войниците изпълниха заповедта: взеха Павел и в онази нощ го отведоха в Антипатрида. 32 На другия ден конниците продължиха с него, а войниците се върнаха в казармите. 33 Когато конниците пристигнаха в Кесария, те връчиха писмото на управителя и му предадоха Павел. 34 Той прочете писмото и запита Павел: „От коя провинция си?“ Като научи, че е от Киликия, 35 той каза: „Ще те изслушам, когато обвинителите ти пристигнат“ и заповяда да държат Павел под стража в двореца, построен от Ирод. [j]
Footnotes
- Деяния 23:3 стена варосана Разговорна фраза, изразяваща презрение.
- Деяния 23:5 Цитат от Изх. 22:28.
- Деяния 23:6 + садукеи Една от водещите еврейски религиозни групи, която приема само първите пет книги на Стария Завет и не вярва във възкресението.
- Деяния 23:6 + фарисеи Еврейска религиозна група, която твърди, че стриктно спазва всички еврейски закони и обичаи.
- Деяния 23:15 + Синедрион Върховният съвет на евреите, който служи и като съд.
- Деяния 23:15 + хилядници Римски военачалници, висши офицери, които командват легиона.
- Деяния 23:17 + стотник Римски военачалник, на когото са подчинени 100 войника.
- Деяния 23:23 + стотник Римски военачалник, на когото са подчинени 100 войника.
- Деяния 23:28 + Синедрион Върховният съвет на евреите, който служи и като съд.
- Деяния 23:35 + Ирод Ирод I (Велики), управник на Юдея през 40-4 г. пр. Хр.
Деяния 23
1940 Bulgarian Bible
23 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".
6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.
7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16 Но Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.
23 Тогава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
35 Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com