Add parallel Print Page Options

Павел пътува за Ерусалим

21 След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден – остров Родос и оттам – Патара. Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.

Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен. Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим. Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме. Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.

Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден. На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, [a] и останахме с него. Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба. 10 След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав. 11 Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците. [b]»“

12 Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим. 13 Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“

14 Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“

15 След това се приготвихме и поехме към Ерусалим. 16 С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.

Павел посещава Яков

17 Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. 18 На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери. [c] 19 Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците [d] чрез неговото служение. 20 Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона. 21 Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите. 22 Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл. 23 Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога. 24 Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш. 25 Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“

26 И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.

Павел е арестуван

27 Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азия [e] видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха 28 с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“ 29 (Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)

30 Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха. 31 Докато се опитваха да го убият, хилядникът, [f] началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения. 32 Придружен от войници и стотници, [g] той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“ 34 Някои от тълпата крещяха едно, други – друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите. 35 Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество. 36 Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“

37 Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“

А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки! 38 Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“

39 Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“

40 Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:

Footnotes

  1. Деяния 21:8 + дякон Гръцка дума, която означава „служител“. Вж. Дела 6:1-6.
  2. Деяния 21:11 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
  3. Деяния 21:18 + презвитер Възрастен човек, избран да ръководи църквата. Нарича се още „надзирател“ и „пастир“ (овчар) и неговата работа е да се грижи за Божиите хора (Дела 20:17,28; Ефес. 4:11; 1 Тим. 3:1-6; Тит 1:5-9).
  4. Деяния 21:19 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
  5. Деяния 21:27 + Азия Западната част на Мала Азия.
  6. Деяния 21:31 + хилядници Римски военачалници, висши офицери, които командват легиона.
  7. Деяния 21:32 + стотник Римски военачалник, на когото са подчинени 100 войника.

21 Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

15 И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.

16 С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

19 И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.

22 И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.

26 Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: