Даниил 10:15-17

1940 Bulgarian Bible

¹⁵ И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.

¹⁶ И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене.

¹⁷ Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.